Русия ще загуби енергийната битка, която води срещу Запада, смята Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ).
„Точно преди инвазията [of Ukraine]около 65% от общия руски износ на газ отива в Европа, а 55% от руския износ на петрол отива в Европа“, каза Бирол пред Euronews в петък следобед.
„Европа беше най-големият пазар, най-големият клиент за Русия и Русия загуби този клиент завинаги. Най-големият клиент.“
Коментарите на Бирол изглежда се отнасяха до ответните действия, които Европейският съюз предприе в отговор на войната в Украйна: почти пълно петролно ембарго на руския газ и много скъп тласък за диверсификация на доставчиците на газ, главно чрез втечнен природен газ (LNG).
Запитан дали Русия може да замени европейските клиенти с други региони, Бирол каза, че това няма да е лесно, тъй като „голяма част“ от руския газ произхожда от Западен Сибир и след това тече към Европа по тръбопроводи.
Изграждането на чисто нови тръбопроводи до Китай или Индия може да отнеме до 10 години, прогнозира той, и значително количество технологии и инвестиции.
„Вие не продавате лук на пазара, вие продавате природен газ. Това е различен бизнес“, каза Бирол. „Така че замяната на износа на природен газ за Европа с Русия е в краткосрочен план неосъществима мечта.“
Но Русия не е единствената страна, която преживява трудни времена.
В интервюто си за Euronews, записано в централата на МАЕ в Париж, Бирол говори за международна криза с безпрецедентен мащаб и обхват, която сее хаос във всички краища на света.
„Намираме се в средата на първата наистина глобална енергийна криза. Нашият свят никога, никога не е бил свидетел на енергийна криза с такава дълбочина и с тази сложност“, каза той.
„През 70-те години имахме петролна криза, но това беше само петрол. Сега имаме петрол, природен газ, въглища, електричество. Причината е много проста: Русия, страната, която нахлу в Украйна, е най-големият износител на енергия от свят.“
„Следващата зима може да е още по-тежка“
Бирол описа Европа като „епицентър“ на бурята и характеризира продължилата десетилетия зависимост от евтините руски горива като „грешка“ в основата на настоящата криза.
Шефът на МАЕ прогнозира, че континентът ще успее да премине през предстоящата зима само с някои „икономически и социални удари“ и без големи щети – но само ако зимата „не е твърде дълга и не е твърде студена и ако има без големи изненади.“
Бирол обаче изрази по-голяма загриженост относно зимата 2023-2024 г., цитирайки три ключови фактора: липсата на руски газ в Европа, икономическото възстановяване на Китай и по-строгите условия на пазарите на LNG.
„През следващите няколко години трябва да сме готови [to deal] с нестабилни и високи цени на енергията и ние трябва да намерим решения“, каза той. „Но за да бъда много откровен, тази зима е трудна, а следващата зима може да бъде още по-тежка.“
Попитан за продължаващия дебат относно възможен таван за целия ЕС на цените на газа Бирол каза, че това може да е „добра идея“, стига таванът да е достатъчно широк, за да запази блока като привлекателен клиент за производителите на LNG.
Тазгодишното успешно презареждане на подземното хранилище – запълнено до над 93% от капацитета – беше резултат от това, че Европа плаща „повече пари“ от други клиенти на LNG.
„Ако поставим горната граница на цената твърде ниска, тогава конкурентоспособността ни ще бъде много по-малка“, обясни Бирол.
Що се отнася до съвместните покупки на газ, предложение, което набра повече популярност сред страните от ЕС, шефът на МАЕ каза, че ако европейските страни успеят да се „изявят като силен купувач“, те биха могли да надхвърлят наддаването на други клиенти на LNG по света.
Говорейки за петрола, основният източник на приходи за Русия, Бирол не скри недоволството си от ОПЕК последното решение за намаляване на производството с два милиона барела на ден в опит да увеличат цените. Той твърди, че водещият световен петролен картел е трябвало да действа по-отговорно във време на криза.
„Сега те решиха да намалят производството на петрол, което ще тласне цената нагоре. Следователно инфлацията [will go] нагоре и световната икономика може да изпадне в рецесия“, каза той.
„Това е много рисковано и според мен неудачно решение.
Прочетете цялата статия тук