Предложението на „Продължаваме промяната“ за разделяне на антикорупционната комисия на две ще бъде обсъждано в първото заседание на правната комисия в парламента.
Една от първите задачи по същество на новото Народно събрание е обсъждането и приемането на антикорупционния закон. Той се превърна в „ябълката на раздора“ в предишния парламент, а различията във вижданията за това как трябва да се случи реформата доведоха до оттеглянето на „Има такъв народ“ от коалицията и до падане на кабинета „Кирил Петков“, според „Продължаваме промяната“. Сега на дневен ред е отново техен законопроект, който е включен за обсъждане на първо четене като първа точка в дневния ред на новата парламентарна комисия по правни въпроси за 2 ноември (сряда).
Паралелно с това, законодателни промени, свързани с Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) предложи и Министерският съвет. Законопроектът е изготвен от министерството на правосъдието и служебния министър Крум Зарков. Макар общественото обсъждане по него да е минало, неговите идеи за реформа не са в дневния ред на комисията и не е известно дали ще бъде обсъждан още днес или на друго заседание.
Собствени идеи за реформа на КПКОНПИ в предишното Народно събрание имаха и от „Демократична България“, но сега техните предложения за поправки не са внесени. Предложения имат и от БСП, които през 2019 г. внесоха законопроект, подготвян от Зарков, тогава депутат, но те така и не бяха приети. Сега обаче въпросът за антикорупционната реформа трябва да бъде решен и по друга причина – той е част от ангажимента на България да приеме общо около 20 законопроекта, включени в Плана за възстановяване и развитие и от които зависи плащания и европейско финансиране.
На пръв поглед изглежда предложенията за реформа ще съберат нужното мнозинство, поне на първо четене. „За“ реформа на органа се обявяват вносителите „Продължаваме промяната“ и бившите коалиционни партньори от „Демократична България“ и БСП, а от няколко дни и ГЕРБ обявиха, че ще подкрепят законопроекта. Радомир Чолаков, който е депутат от най-голямата парламентарна партия, но и председател на комисията по правни въпроси, заяви, че ще декларира принципна подкрепа, за да не бъде обвинявана партията в това, че саботира съдебната реформа.
Във вторник пред „Дневник“ депутатите на „Български възход“ коментираха, че ще обсъдят законопроекта с юристи и тогава ще вземат решение, от „Възраждане“ и ДПС заявиха, че становището им ще се разбере по време на заседанието на комисията и отказаха да коментират предварително. Дори и без техните гласове обаче изглежда, че на първо четене нов антикорупционен закон ще бъде приет. Всички партии обаче, заявили подкрепа, правят ясната уговорка, че ще настояват за промени в текста и ще предлагат редица изменения между първо и второ четене. Така, на практика, не е ясно дали ще бъде събрано мнозинство за окончателното гласуване на или сценарият от 47-мото Народно събрание ще се повтори.
Антикорупционният закон – кой какво предлага
Антикорупционната комисия беше създадена в настоящия си вид при управлението на Бойко Борисов, а партията наложи последователно Пламен Георгиев и Сотир Цацаров за нейни председатели. И законодателните текстове, и попълването на съставите на органа бяха подкрепени от ДПС, която сега запазва мълчание по предлаганите текстове.
Внесеният от служебния министър на правосъдието Крум Зарков проект предвижда комисията да се раздели на две – за противодействие на корупцията и за конфликта на интереси. Същото разделение е предвидено и в отлежаващия от миналия парламент закон на „Продължаваме промяната“, който е внесен отново и ще бъде обсъден на 2 ноември. И в двете законодателни предложения е заложено комисията за борба с корупцията да има разследващи функции.
Служебният министър на правосъдието Крум Зарков предлага комисията да се ръководи от петима членове – двама да бъдат избирани от парламента, един да бъде назначаван от президента и по един член да избират общите събрания на двете върховни съдилища.
Концепцията на Зарков обаче включва органът да се състои от петима души – двама избрани от парламента, по един излъчен от общите събрания на върховния административен и върховния касационен съд и един назначен от президента. По думите на Зарков това трябва да осигури равна отдалеченост на органа от институциите и да осигури участието на професионалисти в него.
В законопроекта на „Продължаваме промяната“ е записано, че предложения за председател и членове на комисията могат да правят народните представители.
Преди изборите от „Продължаваме промяната“ се противопоставиха на идеята държавният глава да има свой представител.
Обединението „Демократична България“ има свои предложения и твърдо отстоява виждането, че антикорупционният закон трябва да бъде отделен от процедурата по конфискация. Преди изборите от ГЕРБ и БСП не коментираха еднозначно темата като обясниха, че тя ще бъде обсъждана допълнително с юристи.
Подкрепата изглежда сигурна, но със забележки
По всичко личи, че поне на първо четене предложенията на „Продължаваме промяната“ и на министъра на правосъдието Крум Зарков за реформа в антикорупционната комисия ще бъдат приети.
В партията на Кирил Петков и Асен Василев очакват подкрепа за текстовете от неотдавнашните си коалиционни партньори БСП и „Демократична България“, тъй като са я декларирали и в предишния парламент. ГЕРБ, които в предходното Народно събрание отказаха подкрепа, сега смениха коренно позицията си, се разбра от изказване на юриста и председател на правната комисия Радомир Чолаков пред Би Ти Ви.
Потърсен от „Дневник“ за детайли, Чолаков посочи, че с този ход партията иска да демонстрира, че „не се страхуваме от този законопроект“, въпреки че в ГЕРБ имат редица забележки по текстовете на „Продължаваме промяната“. „Искам да покажем, че нямаме проблем този дебат да бъде воден“, каза той.
Уморих се на юридически аргументи да ни наричат мафия.
Радомир Чолаков, ГЕРБ
Основната критика на ГЕРБ е, че текстовете предвиждат на антикорупционната комисия да се вменят разследващи функции, което според депутатите й е в нарушение на Конституцията. В основния закон (чл. 127) е посочено, че разследвания се водят от прокуратурата. Съответно евентуално приетия нов закон може да бъде атакуван пред Конституционния съд, но не от ГЕРБ, казва Чолаков. „Мисля, че е крайно време да се постави въпрос дали е редно да се раздробяват функциите на следствието“, каза пред „Дневник“ Радомир Чолаков.
В „Продължаваме промяната“ не са съгласни с тезата на ГЕРБ, че текстовете за разследващите функции на антикорупционната комисия са противоконституционни. Пред „Дневник“ юристът Милен Матеев коментира, че това би означавало да са в противоречие с основния закон и разследващите функции на полицаи, както и на такива на митнически служители.
„Дневник“ потърси представители на ДПС, „Възраждане“ и „Български възход“ за позициите им по законопроектите за реформата в антикорупционната комисия. Румен Йончев от „Български възход“ обясни, че вечерта преди заседанието на комисията по правни въпроси парламентарната група ще обсъжда законопроекта. Той обяви, че принципно партията е „за“ да има такова законодателство, но с уточнението, че „дяволът е в детайлите“.
„Възраждане“ и ДПС не откликнаха на въпросите за позициите им преди официалното обсъждане на антикорупционния закон. Дори и трите формации да са против, това няма да е проблем за приемането на законопроекта.
Търси се: междинен вариант
Ако законопроектите на „Продължаваме промяната“ и министъра на правосъдието Крум Зарков бъдат действително приети на първо четене, правната комисия има срок от 14 дни да ги обедини в един.
Това се очертава нелека задача, доколкото има ключово различие в двата законопроекта, а и доколкото законопроектът на служебния кабинет изобщо не е предвиден за обсъждане на днешното заседание на правната комисия. В текстовете на „Продължаваме промяната“ се предлага реформираната антикорупционна да има петима членове – председател, заместник и трима членове, като всички се предлагат и избират от Народното събрание.
В концепцията на Крум Зарков е заложено комисията да се ръководи от петима членове – двама да бъдат избирани от парламента, един да бъде назначаван от президента и по един член да избират общите събрания на двете върховни съдилища – ВАС и ВКС, за да бъде органът равно отдалечен от всички власти. Предложението на Зарков е всеки да е председател по една година и ръководенето на органа да става на ротационен принцип.
Пред „Дневник“ Милен Матеев от „Продължаваме промяната“ коментира, че „има какво да се вземе от идеите на министър Зарков“, но не беше конкретен срещу какво точно от предложенията не се харесва на партията на Кирил Петков и Асен Василев. Малко преди изборите в интервю за „Дневник“ Петков коментира, че „не вярвам, че управлението на новата антикорупционна комисия, трябва да включва двама съдии и представител на президента“.
„Демократична България“ има забележки и към двата законопроекта
„Законопроектът, който беше готов в предходните народни събрания правно-технически беше с различен подход – закон за изменение и допълнение на съществуващия закон, в който едновременно се предвижда и разделянето и на двете комисии. С оглед мерките по плана за възстановяване и устойчивост този подход се наложи да бъде изоставен, така че, за да може да върви законодателният процес, няма как да се внесе и чисто нов закон и същевременно да се внесе закон за изменение и допълнение на действащия закон. Това са два принципно различни подхода“, коментира пред „Дневник“ бившият правосъден министър, сега депутат от „Демократична България“, Надежда Йорданова.
Тя каза, че „Демократична България“ е изразила принципна подкрепа за необходимостта за реформа в областта на антикорупционната политика и законодателството за противодействие на корупцията и за нейното ефективно разкриване. Заради това и обединението ще подкрепи законопроекта като между първо и второ четене ще имам предложения за неговото изменение, защото както и в предходното Народно събрание, те смятат, че трябва да се внесат повече гаранции за защита правата на гражданите, да има повече гаранции този орган да не се превръща в бухалка и също така да се гарантира професионализмът и стабилитет на този орган, на председателя и членовете на този орган.
„Прави впечатление, че има съществени разлики между този законопроект и законопроектът, по който работи служебното правителство. Не знам дали председателят на правна комисия е поискал становище от заинтересованите институции, постъпили ли са, какви са те, съответно защо по някои закони се казва, че ще се изчака законопроект на служебния кабинет, а по други, какъвто е този, не се изчаква. И като цяло как ще се процедира в тази ситуация. Например в законопроекта на служебния кабинет, за който ние също имаме някои принципни бележки, е развита тезата да се конструира комисията по начин, за да може да не е политически, да има квотен принцип, по-голям баланс в нейния състав и др. подобни гаранции за един професионален неутралитет, за да не бъде бухалка“, коментира Йорданова.
Тя посочи, че и в двата законопроекта има общи постановки, но и към двата има сериозни бележки и ще има предложения за редакции между първо и второ четене. „Но нека видим как ще се развие процедурата, защото в момента тя тръгва някак по неясен начин“, призова Йорданова.
Редно е законопроектите, които уреждат една и съща материя да бъдат внесени на първо четене заедно, за да могат след това да бъдат обединени на второ четене и в крайна сметка да се случи един цялостен закон.
![](https://webnovini.com/wp-content/uploads/2022/11/zx100y100_4410436.jpg)
Надежда Йорданова, „Демократична България“
„Прави впечатление, че законопроектът внесен от „Продължаваме промяната“ за първо четене, има правна възможност това да е само обществено обсъждане, но явно председателят е преценил да го включи на заседанието. Ще разберем какви са неговите мотиви в сряда, предстои да видим как ще се развие самата процедура“, каза Йорданова. Тя не пожела да коментира дали, според нея, ще се събере достатъчно мнозинство, което да подкрепи законопроекта на формацията на Кирил Петков и Асен Василев.
БСП вероятно ще подкрепи, но с уговорки
Депутати от БСП коментираха неофициално, че още в предишното Народно събрание са подкрепили законопроекта на „Продължаваме промяната“ с мотив, че трябва да са с „антикорупционното мнозинство“, но предложението има нужда от сериозен ремонт между първо и второ четене. „Може би ще търсим някакъв баланс – да го подкрепим на първо четене принципно, но с уговорката, че ще трябва много работа по него между първо и второ четене. Такъв беше подходът и в предходното Народно събрание“, коментираха депутати от левицата.
БСП също имаше собствени предложения за промени и през 2019 г. беше внесен законопроект, по който е работил Крум Зарков, но сега законопроектът е доразвит в министерството на правосъдието. Левицата ще настоява антикорупционният орган да има разследващи функции и възможност за обжалване пред съд на отказа за образуване на производства.
„Поддържаме идеята председателят на КПКОНПИ да остане частен обвинител пред съда, ако прокуратурата откаже да поддържа решението на комисията“, добавиха още депутати от БСП.
Съдебният съвет е против магистрати да участват в антикорупционен орган
Само преди дни Висшият съдебен съвет (ВСС) се обяви против участието на магистрати в състава на бъдещата антикорупционна комисия. Органът изрази принципна подкрепа за законопроекта на Министерството на правосъдието, но и резерви и за създаването на инспектори, които ще имат разследващи функции. Един от основните проблеми, които кадровият орган вижда, е, че статутът на магистратите не е установен – преустановяват ли дейността си като съдии, как това се вписва в изискването за несъвместимост и др.
Притеснителен за членовете на ВСС се оказа и предложението за създаването на новата длъжност „разследващ инспектор“ и обхвата на компетентността му. Според мнозинството така се създава различен режим за разследване на някои видове корупционни престъпления – в един случай тези дела ще се работят от следователи, а в друг – от държавни служители.
Прочетете цялата статия тук