- Хората предават чувствата си чрез изражението на лицето си.
- Теорията за лицевата обратна връзка твърди, че това може да промени начина, по който се чувстваме.
- Ново международно изследване показа, че позирането с фалшива усмивка може да накара хората да се чувстват по-щастливи, но не променя нивата им на гняв или тревожност.
- Учените също откриха, че хората, които гледат положителни изображения, се чувстват по-щастливи от тези, които не гледат изображенията.
Начинът, по който се движи лицето ни, може да повлияе на това как се чувстваме, според
Ново глобално сътрудничество, ръководено от изследователи от Станфордския университет, показа, че дори фалшивите или позирани усмивки могат да накарат хората да се чувстват по-щастливи.
Проучването е публикувано в
Според водещия автор на изследването д-р Никълъс Коулс, изследовател в Станфордския университет, има две теории зад това защо фалшивата усмивка може да ни направи по-щастливи.
В интервю с Медицински новини днесд-р Коулс обясни:
„Класически възглед е, че обратната връзка с лицето активира биологично вроден „превключвател“ (напр. в мозъка), който предизвиква емоционалната реакция на цялото тяло. Тази идея обаче е противоречива.
Той също така очерта по-малко противоречивата гледна точка „[…] че сензомоторната обратна връзка от лицето е просто сигнал, който мозъкът ни използва, за да разбере как се чувстваме. Сензомоторната обратна връзка от усмивката е сигнал, който ни казва, че се чувстваме добре, а сензомоторната обратна връзка от намръщеното лице е сигнал, който ни казва, че се чувстваме зле.
По-рано
Изследванията около теорията доведоха до смесени резултати поради различни методи, причиняващи липса на възпроизводими данни, работата в настоящото проучване имаше за цел да изясни това.
Общо 26 изследователски групи от 19 различни страни и над 3800 участници бяха включени в работата като част от сътрудничеството „Много усмивки“. Средната възраст на участниците е 26 години, като над 70% са жени.
Изследователите помолили участниците да участват в различни задачи, преди да попълнят въпросник за дискретни емоции (DEQ), за да измерят нивата си на щастие. Оценките на щастието включват удовлетворение, харесване и удоволствие от 1 = „изобщо“ до 7 = „изключително много“. Изследователите също така попитаха участниците за техните нива на тревожност, гняв, умора и объркване.
Задачите, които участниците изпълниха бяха:
- Задача с писалка в устата — при която участниците държаха писалка със зъби, за да симулират усмивка, или с устни, за да създадат неутрална поза.
- Задача за мимикрия на лицето – където изследователите помолиха участниците да копират изражението на лицето на актьори, позиращи с щастливи изражения или позиращи с неутрални изражения.
- Задача за доброволно лицево действие — където изследователите помолиха участниците да преместят ъглите на устните си към ушите си и да повдигнат бузите си, използвайки лицевите мускули или да заемат неутрална поза на лицето.
Преди да приключат тестовете, учените извършиха проверки на вниманието. Участниците, които не са постигнали определен резултат, не са включени в проучването. Изследователите също така изключиха участниците, които са използвали мобилно устройство, за да завършат проучването, не са пресъздали необходимото позирано лице или са посочили, че са били разсеяни по време на изследването.
Изследователите изследвали отговорите на DEQ, за да разберат дали участниците съобщават, че нивото на щастие се е променило, когато позират с щастливо лице или неутрално изражение.
Учените също са изследвали ефекта на положителните изображения (снимки на кучета, цветя, котенца и дъги или културно подходящи алтернативи) върху нивата на щастие на участниците, използвайки DEQ.
Участниците съобщават за по-високи нива на щастие при наличието на положителни изображения и след позиране с щастливо изражение.
Професор Олга Ставрова, доцент в Тилбургския университет, която не е участвала в изследването, сподели мислите си в Twitter, наричайки изследването „много интересно“.
Тя каза, че повишените нива на щастие, докладвани от участниците, след като са били изложени на усмихнати срещу неутрални лица, може да се дължат на „емоционално заразяване“ – при което хората са склонни да съгласуват емоционалното си състояние с тези около тях.
Изследователите отбелязват, че позиращото щастливо лице в присъствието на положителен образ не е имало допълнително повишаване на чувството за щастие.
Интересното е, че те също отбелязаха, че щастливото изражение на лицето не намалява чувството на гняв или безпокойство. Въпреки това, участниците съобщават за по-високи нива на гняв и тревожност в задачата с писалка в устата, отколкото в другите две задачи.
На въпроса защо изследването изглеждаше усмивка, д-р Коулс обясни, че логистичните ограничения ги спират да изучаватвъздействие на „множество изражения на лицето“. Това би означавало разширяване на и без това сложното изследване и включване на много по-голям брой участници.
Той продължи да казва, че група в рамките на много усмивки Collaboration е разгледала други изражения на лицето в последващо проучване, където са изследвали както ефектите от усмивката, така и от намръщеното лице.
“[They] установено, че усмивките в пози увеличават щастието, а мръщенето увеличава гнева – дори когато на участниците е казано или вярват, че подобни ефекти не са реални. [E]разширявайки броя на израженията на лицето, тази работа предполага, че подобни ефекти не са просто плацебо“, каза той.
Обсъждайки въздействието на различните изрази, д-р Коулс каза, че са имали интересни резултати за няколко други емоции.
„Интригуващо е, че не открихме ефекта от позирани изрази на страх и изненада. Това обаче може да се дължи на факта, че все още няма много изследвания върху тези изрази“, каза той.
Това проучване показва, че „обратната връзка с лицето е един от многото компоненти на периферната нервна система, които допринасят за емоционалното преживяване“.
Но дали проучването означава, че усмивката в огледалото всяка сутрин може да овладее страданието и могат ли тези малки ефекти да се натрупват и да повлияят на благосъстоянието с течение на времето? В момента няма достатъчно изследвания, за да се разбере напълно дали обратната връзка с лицето може да се използва за подобряване на психичното здраве.
„Ефектът от позиращите усмивки върху щастието е много малък – приблизително същият като ефекта от гледането на леко приятни снимки на дъги и кученца. Като се има предвид, че снимките на кученца не са се появили като сериозна интервенция за благосъстоянието, намирам за малко вероятно позираните усмивки да го направят. В крайна сметка обаче ще са ни необходими повече изследвания, ако искаме да знаем със сигурност.
— Д-р Никълъс Коулс
Следващите стъпки за тази работа не са просто да разберем как отделна част от тялото влияе на емоцията. Целта, според д-р Коулс, е да се формира „мащабно международно и интердисциплинарно проучване, което ще помогне […] разберете как многократни части на тялото (напр. сърдечен ритъм, изражение на лицето, телесна температура) се държат и се събират заедно, оформяйки съзнателното преживяване на емоция.
Прочетете цялата статия тук