State of the Union е нашето седмично предаване, което ви представя най-важните истории от цяла Европа.
Войната на Русия в Украйна преобърна много дипломатически въпроси в Европа, един от тях е ситуацията на Западните Балкани, зона на дългогодишни конфликти и регионални борби.
Тази седмица конференция в Берлин събра лидерите на шест страни от Западните Балкани, които се стремят да се присъединят към Европейския съюз.
В германската столица те подписаха поредица от споразумения за сътрудничество, предназначени да ги доближат до ЕС.
Много от шестте страни се оплакват много, че са в чакалнята на блока от години без ясен график за членство.
Сега им беше казано, че войната в Украйна е добавила усещане за неотложност към въпроса и че в резултат на това те трябва да се съберат и да създадат реални условия за членство, както германският канцлер Олаф Шолц обясни в четвъртък.
„Крайно време е да преодолеем регионалните конфликти, които продължават твърде дълго, конфликти, които ви разделят и възпират страните ви по европейския ви път“, каза Шолц. „Процесът на нормализация между Сърбия и Косово в частност трябва да се ускори, така че нека го направим.“
Двоен обрат по сделката за зърно в Украйна
Берлинската конференция обаче беше засенчена от друг дипломатически въпрос.
Първо, след атака с дрон срещу руските военноморски сили в Крим, Русия осакати зърнения коридор, позволявайки на жизненоважни пратки от зърно и маслодайни семена да преминават безопасно през Черно море, за да достигнат световните пазари.
В продължение на два дни светът се опасяваше от ескалация на глобалната хранителна криза, която щеше да удари най-тежко някои от най-бедните страни.
Но след това, след успешните посреднически усилия на Турция, Москва направи обратен завой.
„От турска страна е получена информация, че Украйна е дала такива гаранции – тези хуманитарни коридори да не се използват за военни цели“, каза руският президент Владимир Путин.
„Във връзка с това дадох указания на Министерството на отбраната да подновим пълноценното ни участие в тази работа.
Рязкото обръщане на Кремъл подчерта несигурността, която обгръща крехкото споразумение за зърно откакто беше приложено, защото Путин също каза, че Русия си запазва правото да се оттегли от споразумението, ако гаранциите бъдат нарушени от Украйна.
Мелони се отправя към Брюксел
В четвъртък новият крайнодесен премиер на Италия Джорджия Мелони направи кратко пътуване на север до белгийската столица, където се срещна с тримата ръководители на институциите на ЕС.
Тя приветства „много откровен, много позитивен“ обменс тях, след като направи поредица от сравнително успокоителни забележки за блока след нейното избиране.
„Щастлив съм от климата, който намерих в Брюксел“, каза 45-годишният мъж пред репортери след среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателя на Европейския парламент Роберта Мецола и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.
„От лична, човешка гледна точка имаше много откровен и положителен обмен“, добави лидерът, който оглавява най-дясното правителство на Италия от следвоенния период.
Мелони пътува до Брюксел за първите си срещи с лидерите на ЕС от встъпването си в длъжност.
Ръководителят на третата по големина икономика в еврозоната беше решен да се съсредоточи върху чувствителния въпрос за растящите цени на енергията на фона на войната на Русия в Украйна. Дебатът вече беше започнат от нейния предшественик Марио Драги, който призова за решение от ЕС-27 и разкритикува индивидуалистичния подход на Берлин.
Мелони каза, че е „изложила италианската гледна точка“ и настоя за необходимостта от „намиране на европейско решение възможно най-скоро“, защитавайки идеята за таван на цените на газа.
След това тя каза в Twitter, че иска да изпрати знак, че Италия „иска да участва, да си сътрудничи и да защитава националния си интерес в рамките на европейското измерение, като предлага най-добрите решения заедно с други нации за големите предизвикателства“.
Урсула фон дер Лайен изрази същия помирителен тон, позовавайки се в туит на „силния сигнал“, изпратен от това посещение. „Това беше добра възможност за обмен на мнения по важни въпроси“, добави тя, визирайки по-специално Украйна, енергетиката и проблема с мигрантите.
Шолц се среща със Си
Германският канцлер Олаф Шолц също направи пътуване в чужбина, но това беше по-далечно и много по-спорно в сравнение с това на Мелони.
Той е първият западен лидер, който посещава азиатската страна от началото на пандемията от COVID-19, като се насочва към там с делегация от германски бизнес лидери.
Мнозина поставиха под въпрос намеренията зад пътуването му, твърдейки, че Шолц дава приоритет на икономическите връзки в момент, когато ЕС се стреми да намали зависимостта си от страни като Китай и Русия.
След срещата в петък китайският президент Си Дзинпин заяви, че има нарастваща нужда от сътрудничество между Пекин и Берлин на фона на „времена на промяна и смут“.
Си добави, че като големи нации с влияние, двете трябва да работят заедно в името на световния мир, според държавната телевизия CCTV.
„В момента международната ситуация е сложна и нестабилна“, каза Си.
„Като големи и влиятелни държави, във времена на промяна и сътресения Китай и Германия трябва да работят още повече заедно, за да дадат повече принос за световния мир и развитие.“
Шолц каза на Си, че е добре, че двамата лидери се срещат лично по време на напрегнати времена и каза, че инвазията на Русия в Украйна създава проблеми за глобалния ред, основан на правила.
Той каза още, че двамата ще обсъдят въпроси, свързани с отношенията Европа-Китай, борбата с изменението на климата и глобалния глад и как да се развият икономическите връзки между Китай и Германия, както и теми, по които двете страни имат различни гледни точки.
Прочетете цялата статия тук