Години след първото публикуване на предложението за прекратяване на сезонните промени на времето в ЕС, в неделя европейците отново ще трябва да върнат часовниците си назад, практика, която едва ли ще се промени скоро.
Европейската комисия разкри предложението си за премахване на смяната на часовото време през септември 2018 г. след обществена консултация, в която преобладаващото мнозинство от 4,6 милиона европейски граждани, които участваха, призоваха практиката да бъде прекратена. След това предложението беше подпечатано от евродепутатите през първата половина на 2019 г.
Оттогава нищо.
„Има проблем с честотната лента“, каза Якоп Далунде, шведски евродепутат (Зелени/ЕСА) и докладчик в сянка по предложението за прекратяване на сезонните промени на времето, каза пред Euronews.
„Политическата система не може да се справи с всички неща наведнъж. Да не говорим за Brexit, но един от най-големите примери е, че за политиката на Обединеното кралство беше много трудно да се справи с други обществени промени, докато се случваше Brexit. И точно сега европейската система има да се справят с много“, добави той.
В момента лидерите на ЕС се борят с войната на Русия в Украйна, която тласна цените на енергията и храните до нови върхове, удряйки силно европейските потребители и бизнеса и заплашвайки да тласне икономиката към рецесия.
Преди това беше COVID-19 и неговите последователни, безмилостни вълни, които оставиха над един милион души мъртви само в ЕС и една икономика на крака.
Следователно времето за обсъждане на прекратяването на сезонните промени на часовника беше оскъдно.
Времената летят
Лятното часово време (DST), при което часовниците се преместват с един час напред в началото на пролетта и се връщат с един час назад през есента, е въведено за първи път в Европа през 1916 г., когато Германия, тогава все още във война, се опитва да намали потреблението на въглища, така че може да се използва за своите оръжейни фабрики.
Повечето съседни страни, както и Обединеното кралство, САЩ и Австралия последваха примера.
Практиката беше предимно изоставена в Европа след Втората световна война, но беше въведена отново през 70-те години на миналия век поради петролния шок, в подновен опит за намаляване на нуждата от изкуствена светлина и по този начин потреблението на енергия.
Редица проучвания оттогава показват, че влиянието му върху потреблението на енергия сега е незначително благодарение отчасти на напредъка в технологиите. Въпреки това се увеличават доказателствата, че лятното часово време има неблагоприятно въздействие върху здравето.
Има например повече инфаркти и храносмилателни и имунни заболявания през седмицата след преминаването към лятно часово време. Малък удар при автомобилни произшествия също има тенденция да се записва.
Дългосрочните ефекти върху здравето включват депресия, забавен метаболизъм, наддаване на тегло и клъстерни главоболия.
Това е така, защото нашият „социален часовник“, т.е. графикът, по който функционират нашите общества, и вътрешните ни часовници, които повече или по-малко са изравнени със слънцето, не са наред.
С течение на времето
Но прекратяването на практиката не е лесно и налага много решения на най-високо ниво, защото времето е много политическо.
Бенелюкс, Франция и Испания са перфектните примери за това.
Понастоящем в Европа има три часови зони, като по-голямата част от страните използват централноевропейско време като свой стандарт. Други 10 държави използват източноевропейско време, а три използват западноевропейско време.
Логично времето трябва да се задава въз основа на меридиани. Обединеното кралство и Мароко например са подравнени, но европейските страни са географски между тях на едни и същи меридиани, включително Франция, Германия и Бенелюкс, които са с един час напред.
Това датира от Втората световна война.
Когато нацистките войски нахлуха в Холандия, Белгия и Франция, те поискаха да преминат към немско време. Връщането назад след поражението на нацистка Германия се смяташе за твърде разрушително.
Междувременно испанският диктатор Франсиско Франко приведе страната си към немското време след среща с Адолф Хитлер.
Време е за промяна?
Сега въпросът отново е на масата и страните от ЕС трябва да го решат помежду си, според Комисията.
„Зависи от държавите-членки да определят правния срок, който желаят да прилагат, тъй като ефектите от този избор вероятно ще зависят от географското положение на страната“, каза служител на Комисията пред Euronews.
„Следователно всяка държава членка е в най-добра позиция да направи тази оценка, като вземе предвид възможните сценарии за избор на постоянен правен срок, техните ефекти, резултатите от националните диалози и консултации с други държави членки“, добавиха те.
Евродепутатите обаче искаха „Комисията да направи това, да погледне картата и да излезе с предложение“, според Далунде, за да ускори и улесни преговорите между държавите-членки.
Първият въпрос за страните от ЕС е дали да се придържат към стандартното часово време, т.е. зимното време, или да изберат лятното време.
Координацията е от съществено значение, за да се гарантира, че преките съседи, които споделят меридиани, избират едно и също стандартно време и следователно „да се избягва смесица от часови зони, така че да е повече или по-малко подредено по начин, който изглежда хомогенен, който не нарушава пазара и търговията между държавите-членки“, каза Ариадна Гуел, координатор на Инициативата за използване на времето в Барселона за здраво общество, пред Euronews.
Връщане на часовниците
Инициативата излезе със собствено предложение, според което европейските страни се разделят на четири различни часови зони, най-вече въз основа на текущото зимно време.
„Тези четири часови зони са тези, които най-добре приравняват нашето социално време, нашия часовник, с това, което наричаме естествено време – така че географски правилното време, ако искате“, обясни Гюел.
„Те гарантират, че във всяка страна слънцето е в най-високата си позиция по обяд. По този начин можем да се възползваме максимално от часовете си от живота си. А също и защото това е начинът, по който хронобиологията е науката, която изучава как вътрешният ни ритъм влияе нашето здраве Това е, което те казват, че е най-доброто за нашето колективно здраве“, добави тя.
Обединеното кралство, Франция, Испания и страните от Бенелюкс ще бъдат в една и съща западноевропейска часова зона.
Държавите от ЕС в тази зона всъщност биха настройвали времето си с един час назад от текущото си стандартно време, за да запазят един час разлика с нова часова зона на Азорските острови на запад и централноевропейската часова зона на изток.
Испания и Португалия ще бъдат в различни часови зони, но Лисабон ще бъде изравнен с Исландия в часовата зона на Азорските острови, което Гюел не вижда кой знае какъв проблем.
По-проблематично обаче би било остров Ирландия да бъде разделен на две различни часови зони.
„Мисля, че вероятно тук Ирландия ще трябва да вземе политическо решение и просто да реши да остане в същата зона като Обединеното кралство, за да запази единството на целия остров“, призна Гюел.
Само времето ще покаже
И така, кога ще сложим край на смяната на часовниците?
За да бъдат подновени дискусиите, темата трябва да бъде поставена на дневен ред от страната, която е ротационен председател на Европейския съвет. За последно темата беше обсъждана по време на финландското председателство през втората половина на 2019 г.
„Нашият най-добър сценарий би бил следващото председателство на съвета да постави това в дневния ред“, каза Гуел.
Ако случаят е такъв, тогава лятното часово време може да бъде премахнато през 2025 г., тъй като вероятно ще е необходим период от една до две години след споразумение, за да се гарантира, че транспортните услуги, включително влаковете и полетите, могат да адаптират своите графици.
Но Швеция ще поеме шестмесечното председателство на 1 януари и според Далунде шансовете да вземе досието са малки.
„Швеция е една от страните, които до известна степен могат да се възползват най-много, тъй като Швеция е страната, в която има най-голяма промяна (между) това как са нещата през зимата и това как са нещата през лятото поради местоположението ни на Глобусът.
„Така че не съм сигурен, че Швеция ще бъде вероятният кандидат на страната, която прокарва този въпрос“, каза той.
Euronews се свърза с постоянното представителство на Швеция в Брюксел за коментар.
Евродепутатът обаче е убеден, че промените във времето в Европа трябва да останат в миналото преди края на десетилетието.
Само времето ще покаже дали прогнозата му ще се окаже вярна.
Прочетете цялата статия тук