Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви ново скок на лихвените проценти в опит да свали рекордната инфлация в еврозоната.
Трите основни лихвени проценти на банката бяха увеличени с три четвърти от процентен пункт, също както направиха през септември.
Лихвените проценти на централната банка имат каскаден ефект в цялата еврозона и пряко влияят върху лихвите, които търговските банки предлагат на домакинствата и бизнеса.
В резултат на това ипотеките, заемите за автомобили и кредитните карти ще станат по-скъпи и по-малко привлекателни.
Правителствата ще трябва да направят по-високи плащания за националния си дълг, което ще влоши публичния им дефицит.
Средният дълг в еврозоната възлиза на 94,2% от БВП в края на второто тримесечие, като Гърция (182,1%), Италия (150,2%) и Португалия (123,4%) са начело в списъка.
Решението за повишаване на лихвените проценти беше потвърдено в четвъртък следобед, след дни на спекулации около размера на увеличението, и ще влезе в сила на 2 ноември. Това е третото увеличение тази година за 19-те държави от ЕС, които използват еврото.
Инфлацията е „твърде висока“
ЕЦБ „очаква да повиши допълнително лихвените проценти“ и ще базира бъдещите си ходове на „развиващата се“ икономическа перспектива, се казва в изявление на организацията след заседание на Управителния съвет.
„Инфлацията остава твърде висока и ще остане над целта за продължителен период“, се отбелязва в него.
Подобно на други централни банки по света, ЕЦБ предприема действия, за да направи разходите по-скъпи както за потребителите, така и за компаниите, за да намали растящите цени.
Но се очаква борбата с инфлацията да бъде болезнена. Високите лихвени проценти могат да ограничат търсенето, инвестициите и наемането, което води до забавяне на икономиката.
ЕЦБ изглежда решена да преодолее тези опасения и да изпълни централния мандат на банката за стабилизиране на цените, цел, която войната в Украйна и енергийната криза превърнаха в тежка борба.
Годишната инфлация в еврозоната достигна 9,9% през Септември, най-висока цифра за всички времена и почти пет пъти над целта от 2%, преследвана от ЕЦБ. Трите балтийски страни показаха инфлация над границата от 20%.
Възходящата тенденция първоначално засегна сметките за енергия, но сега се разпространи върху храни, алкохол, промишлени стоки и услуги.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард каза пред репортери, че икономическата активност в еврозоната вероятно „се е забавила значително през третото тримесечие на годината и очакваме допълнително отслабване през остатъка от тази година и началото на следващата година“.
Освен това „търсенето на услуги се забавя след силно представяне през предходните тримесечия“, а проучванията показват, че „новите поръчки в производствения сектор намаляват“, добави тя.
Пазарът на труда, който досега се оказа устойчив и сега е на исторически ниско ниво от 6,6%, също може да започне да бъде засегнат от предупреждението на Лагард за „малко по-висока безработица в бъдеще“.
Резерви за повишаване на лихвите
В нея първа реч пред законодателите новият премиер на Италия Джорджия Мелони разкритикува последователните повишения на лихвените проценти на ЕЦБ, твърдейки, че те „са създали допълнителни трудности за тези държави-членки, които като нас имат висок публичен дълг“.
Мелони също говори за „прибързаните“ решения, направени от базираната във Франкфурт банка.
Въпросът за намаляването на дълга е в основата на текущия преглед на фискалните правила на ЕС, които остават спряни след избухването на пандемията от COVID-19.
Френският президент Еманюел Макрон, чиято страна има дълг от 113%, също изрази резерви относно нарастващите лихвени проценти.
„Загрижен съм да видя много експерти и определени европейски парични политици да ни обясняват, че трябва да прекъснем търсенето в Европа, за да овладеем по-добре инфлацията“, каза Макрон пред национален вестник.
Лагард отхвърли критиките, когато беше конкретно попитана за това в четвъртък, аргументирайки се, че „трябва да направим това, което трябва да направим“.
„Една централна банка трябва да се съсредоточи върху мандата си. Нашият мандат е ценова стабилност и ние трябва да постигнем това“, използвайки „инструментите, които са най-подходящи и най-ефективни“, продължи тя.
Тя подчерта, че централната банка не е „забравила за риска от рецесия“, но че при настоящите обстоятелства „решението, което взехме днес, е най-подходящото“.
ЕЦБ е независима от държавите-членки институция и се отчита само пред Европейския парламент, което я предпазва от политическа намеса.
Следващото парично заседание на управителния съвет на банката е планирано да се проведе на 15 ноември, като предстои ново увеличение на лихвените проценти.
За последен път лихвите бяха толкова високи в еврозоната през 2008 г., когато ЕЦБ затегна политиката си за борба с финансовата криза. Този ход обаче имаше обратен ефект и бързо беше отменен.
През следващите години еврозоната преживя бърз спад на лихвените проценти до достигане на отрицателна територия. Едва през юли 2022 г. лихвите бяха върнати на положителни нива.
Прочетете цялата статия тук