Първата по рода си горна граница на цените на газа в ЕС все още предстои да бъде извършена дълъг път.
27-те държави са разделени от „различни гледни точки“ около безпрецедентното предложение, което има за цел да определи максимална цена за ежедневните транзакции, извършвани на газовия пазар.
Ограничението ще важи за Механизъм за прехвърляне на холандски дялове (TTF), водещият център за търговия в Европа и други подобни места, и ще действа като спешен таван за предотвратяване на случаи на екстремни спекулации и нестабилност.
Действителният ценови диапазон предстои да бъде определен.
„Тук, както можете да си представите, имаме доста различни виждания за [TTF] механизъм“, каза чешкият министър на енергетиката Йозеф Сикела във вторник в края на срещата на енергийните министри в Люксембург.
Síkela не спомена държави по име, но се разбира, че някои държави, като Германия, Австрия, Унгария и Холандия, не са склонни да поставят таван на цените на газа на ниво ЕС, докато други, като Белгия, Гърция, Полша и Италия, подкрепят още по-широка шапка това ще обхване и вноса на газ.
„Основният въпрос е как да се уверим, че ограничаването ще ни позволи да купуваме газа, от който се нуждаем, на пазара“, каза Сикела, чиято страна в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС.
Кадри Симсон, европейски комисар по енергетиката, каза, че лимитът на TTF може да се използва „незабавно“, след като страните одобрят предложението, което все още е в процес на работа.
„Докато разработваме този краткосрочен инструмент, трябва да осигурим сигурност на доставките и да избегнем увеличаване на потреблението на газ“, каза Симсън пред репортери.
Таванът на цената е част от a нов пакет от извънредни мерки за справяне с енергийната криза, която включва също съвместни покупки на газови доставки и автоматични правила за солидарност за справяне с недостига.
Пакетът беше обсъден от лидерите на ЕС по време на среща на върха в Брюксел миналата седмица и след това върнат на министрите на енергетиката за обсъждане на техническите подробности.
Сикела каза, че министрите „подкрепиха широко“ идеята за съвместни обществени поръчки и „приветстваха“ правилата за солидарност, но повдигнаха въпроси и изразиха загриженост относно тавана на цените.
„Трябва да въведем мерки, които ще зарадват, ако е възможно, всички страни членки“, каза той.
Докато служители се събраха в Люксембург, цените на газа в Европа продължи да намалява. Търговията падна под 100 евро за мегаватчас за първи път от средата на юни.
Запитан дали тази низходяща тенденция може да намали инерцията около газовата горна граница, Сикела каза, че „играта не е приключила“, тъй като все още има несигурност относно предстоящия зимен сезон.
„Тъй като играта не е приключила, трябва да имаме спешна мярка, независимо къде се намираме [price] крива“, каза чешкият министър, имайки предвид механизма TTF.
На 24 ноември ще бъде свикано извънредно заседание с цел приемане на новия пакет.
Иберийско разширение под въпрос
Друга спорна точка по време на срещата на министрите беше възможността за разширяване на така наречения иберийски модел в целия Европейски съюз.
Моделът, представен тази година от Испания и Португалияе програма за държавна помощ, която частично покрива високата цена на газа, използван за производство на електроенергия.
Субсидията се дава на газови електроцентрали и компенсира разликата между реалната пазарна цена и таванната цена. Това води до по-ниски сметки за потребителите и компаниите.
Европейската комисия вярва, че прилагането на тази система в целия ЕС би донесло около 13 милиарда евро чисти ползи, но предупреждава за значителни пречки и „политически предизвикателства“, за да се случи това.
В рамките на субсидията търсенето на газ може да нарасне между 5 и 9 милиарда кубически метра (bcm), каза Комисията в последния си неофициален документ.
Евтиното електричество може да изтече извън ЕС и да навлезе в Обединеното кралство и Швейцария, две държави, дълбоко свързани със своите съседи.
Като програма за държавна помощ, иберийското изключение е готово да доведе до високи разходи за страни, които разчитат много на газови електроцентрали, като Германия, Холандия и Италия.
Източните, скандинавските и балтийските страни също може да се възползват от по-малко ползи от мярката, като се имат предвид техните различни енергийни смеси. Междувременно Франция ще бъде „най-големият нетен бенефициент“, изчисли изпълнителната власт.
Освен това една общоевропейска програма за субсидиране би изисквала създаването на нова система за преразпределяне на разходите между страните според ползите, които предлага.
„От държавите членки зависи дали ще намерят решение, особено за това как да се справят с потоците към трети страни или как да се споразумеят за принципите за споделяне на разходите“, каза комисар Симсън в отговор на въпрос на Euronews.
Въпреки това, предвид безбройните пречки, представени в неофициалния документ, все още не е ясно кога изпълнителната власт ще може да внесе законодателно предложение.
Текстът, ако някога бъде разкрит, се очаква да бъде предмет на интензивни и продължителни преговори между 27-те държави.
В неофициалния документ Комисията предлага алтернативен път: нов тип дългосрочен договор, който ще се прилага само за възобновяеми енергийни източници и ядрени централи, за да се предотврати ефектът на заразяване от цените на газа.
Тези така наречени „договори за разлика“ вече се използват в Обединеното Кралство за справяне с енергийната криза.
Прочетете цялата статия тук