През март имаше колективно приветствие, когато държавите-членки на ООН приеха историческа резолюция за прекратяване на замърсяването с пластмаса по време на Асамблеята на ООН по околната среда в Найроби. Правителствата се съгласиха да започнат работа по глобално, правно обвързващо споразумение, което засяга пълния жизнен цикъл на пластмасата и което ще влезе в сила през 2024 г. Решението беше наречено амбициозно, революционно и историческо.
Резолюцията създаде Междуправителствен комитет за преговори, който да състави текста на споразумението. Първото му заседание ще започне на 28 ноември в Уругвай.
Мислейки за предстоящите преговори за договора за пластмасите, аз се люшкам между големите надежди и безпокойството. Виждам как договорът за пластмасите може най-накрая да сложи край на ерата на еднократната пластмаса. Светът има възможност да създаде амбициозен глобален договор за пластмасите – решение, което може да достигне мащаба на тази глобална криза.
От друга страна, видях как най-обещаващите политики могат да се объркат, когато интересите на големия бизнес са застрашени. Корпорациите наливат милиони в блокиране, забавяне и подкопаване на законодателни усилия и глобални споразумения. В същото време големи марки, като Coca-Cola, PepsiCo, Unilever и Nestlé, обещават да намалят употребата на пластмаса, но постоянно не изпълняват публичните си ангажименти.
По целия свят са приети регулации за пластмасата, но трябва да се направи много повече. Общностите на първа линия все още се борят с пластмасовото замърсяване във всичките му форми. Глобалният юг поема най-големите социални и екологични разходи за производство на сашета, търговия с отпадъци и изгаряне на отпадъци.
Във Филипините – един от най-големите получатели на пластмасови отпадъци от цял свят – нашите общности носят непропорционално тежестта на влошаването на околната среда, причинено от замърсяване с пластмаси. Изложени сме на риск, защото производството на пластмаса остава неконтролирано, а компаниите, в съюз с големия петрол, продължават да ни натоварват със своите опаковки за еднократна употреба, които вредят на нашето здраве и климата, само за да могат да увеличат максимално печалбите си.
Ето защо е от съществено значение Глобалният договор за пластмаси незабавно да ограничи и намали общото производство и употреба на пластмаса. Намаляването на количеството пластмаса, което компаниите произвеждат и използват, е в съответствие с целта за поддържане на глобалното затопляне под 1,5 градуса по Целзий, тъй като 99 процента от пластмасите са направени от изкопаеми горива. Прекратяването на корпоративното пристрастяване към пластмасата за еднократна употреба е жизненоважна стъпка към справяне с изменението на климата и защита на общностите.
Глобалният договор за пластмасите, от който се нуждаем, трябва да спре прекомерното производство на пластмаса, да запази нефта и газа в земята и да включи системите за повторно пълнене и повторна употреба.
Трябва да гарантираме не само справедливост, но и справедлив преход за засегнатите групи и най-уязвимите заинтересовани страни, като оградени общности в „зони за жертвоприношения“ в близост до съоръжения за производство на пластмаса, рибари и работници по веригата за доставка на пластмаси.
За да може този договор да доведе до значима промяна, трябва да бъдат чути гласовете на засегнатите общности, събирачите на отпадъци и населението, разселено от пластмасовото замърсяване. Техният опит и знания са ценни, за да сме сигурни, че няма да изоставим никого. По-важното е, че тяхното автентично и пълномощно участие в този процес е необходимо за екологичната и климатичната справедливост.
Постигането на всичко това ще бъде предизвикателство, но разрешаването на кризата с пластмасовото замърсяване е наистина осъществимо и е ключово за справяне с изменението на климата. Революцията на повторното използване процъфтява с мащабируеми решения от цял свят – от чаши за многократна употреба в магазини за смесени стоки и системи за презареждане в обществени магазини до завръщането на връщащите се стъклени бутилки в сектора на напитките.
Политики като забрани за пластмаса и мерки за разширена отговорност на производителя, насочени нагоре по веригата, проправят пътя за системна промяна на местно и национално ниво. Това е, което наричам джобове на надежда и промяна.
По време на преговорите по договора трябва да накараме да се говори по-силно от големите марки, големия петрол и политиците, които им угаждат. Трябва да гарантираме, че договорът поставя в основата си интересите на хората, екологичната справедливост и нашия климат. Глобалният договор за пластмасите има потенциала да бъде едно от най-значимите екологични споразумения в историята – и ние трябва да сме сигурни, че няма да изпълни обещанието си.
Мненията, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
Прочетете цялата статия тук