Протест на партия „Възраждане“ срещу правителството на Петков, на което се развяват руски знамена
„Дневник“ препечатва съкратена и актуализирана версия на статия, оригинално публикувана на английски и румънски по-рано тази година в международната платформа за проверка на факти и анализ Veridica, чийто екип е базиран в Букурещ. Цялата статия можете да прочетете тук.
2022 се оказа една от най-бурните години в българо-руската дипломация. С началото на войната в Украйна, започнаха и разнопосочните реакции на управляващата тогава коалиция – събитията подчертаха идеологическите разлики между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ от една страна, и БСП и внезапно дистанциралият се от кабинета на Петков президент Румен Радев от друга.
Над 80 руски дипломати и служители бяха изгонени през първите седем месеца на годината, като 70 от тях получиха статус персона нон грата на 28 юни – паметно изпращане от страна на Кирил Петков, чието реформистко правителство беше свалено от опозицията (увеличила се след оттеглянето на „Има такъв народ“ от коалицията), както и старт за следващата му предизборна кампания с демонстрация, че е твърдо на страната на Запада, що се отнася до санкциите към Русия. Това се случи след редица разменени реплики между правителствени служители и посланика на Русия Елеонора Митрофанова, както и прекъсване на връзките с руския „Газпром“ след отказа на София да се поддаде на исканията да плаща за газ в рубли.
През тази година видяхме най-значимият опит за отдръпване от руската сфера на влияние от късния XIX век досега, но и достатъчно знаци, особено в контекста на #ГАZwithme протестите срещу служебния кабинет на Гълъб Донев, че подобно отласкване може да бъде плод само на системни усилия вместо на еднократни.
Въпреки усилията през първата половина на годината, на 19 октомври новият парламент започна работата си с цели три партии, които често се опират на проруска реторика и са против изпращане на военна помощ на Украйна: БСП, „Възраждане“, които набраха популярност покрай антиваксърски изказвания през 2020-2021 и се превърнаха във водещата крайнодясна партия в момент, в който релевантността на другите сили в този спектър угасна, и най-новото попълнение на политическата сцена – „Български възход“ на бившия съветник на президента Радев, бивш служебен премиер от 2021 г. и впоследствие свален от поста си заради про-руски позиции министър на отбраната Стефан Янев.
В какво точно се състои това влияние при положение, че доказателствата за него са малко (както локални, така и международни разследвания все още не са успяли да индикират директни финансови потоци към определени хора, медии и партии), a профилът на политиците и партиите често се различава в намерения и действия? Една от областите, в които влиянието личи е ерозията на общественото доверие.
„Руският шпионаж се чувства у дома си в България“
Дългогодишният журналист, бивш ТВ водещ, автор и популярен блогър Иво Инджев твърди, че голяма част от мотивацията на Русия да се намесва в делата на България в момента е това, че държавата реално снабдява Украйна с оръжие, без да го заявява официално. Разследване на „Капитал“ от 22 април сочи, че това се случва през Дания, Словакия, Чехия, Германия, Испания, Словения, Полша, Румъния, Литва и Естония въпреки опроверженията на оглавяваната тогава от Корнелия Нинова от БСП комисия за оръжия. Според Инджев интерес представлява особено производството на подобрения версия на съветския AK-47. „Извън това интересът на руския шпионаж в България е съсредоточен върху създаването на паравоенни организации с пряко участие на руски инструктори, на политически организации с цел разколебаване на българите като съюзници на Запада.“
„Руският шпионаж дотолкова се чувства тук като у дома си, че е превърнал България в регионален център за своята дейност“, твърди Инджев. Ефектът е разрушителен. В резултат на това много българи днес не могат да различат доброто от злото, агресора от жертвата. Не е нужно всички пропагандатори да са купени от Русия, но ветрилото от коментатори сред журналисти, политолози и анализатори е толкова широко, че задава тона на медиите дори в случая, когато някои колеги се опитват да запазят обективния си поглед.“
Инджев смята за верни останалите без ясни доказателства твърдения на началника на кабинета на премиера Петков – Лена Бориславова от „Продължаваме промяната“, че има журналисти, политици и интелектуалци, които получават по 4000 лева на месец за да разпространяват позиции в подкрепа на Кремъл. „Дълбокото окопаване на съветските шпиони е толкова всепроникващо, че някои руски коментатори с основание се подиграват при изгонването на руски „дипломати“ от България, че то не е било нужно поради простата истина, че за Русия няма тайни в България по традиция. За съжаление това е близко до истината.“
През март 2021 г., прокуратурата проведе полицейски акции, които доведоха до задържането на шестима души за шпионаж, включително трима от Министерство на отбраната. През януари 2000 г. двама руски дипломати бяха изгонени, въпреки че тогавашният посланик на Русия Анатолий Марков се оплака, че не е официално информиран за това. По-рано, през септември 2019, Николай Малинов, лидер на проруското неправителствено сдружение Национално движение „Русофили“ беше обвинен в шпионаж. В същото време бившият старши офицер от руското разузнаване, Леонид Решетников, получи забрана да влиза в България.
Никой от обвинените в шпионаж не получи присъда. Малинов все още е активен в своята организация.
През 2020 г., прокуратурата спря разследването по случая с руска следа за отравянето на търговеца на оръжия Емилиян Гебрев през 2015 г., предполага се с новичок. Това така и не беше потвърдено, тъй като пробите изчезнаха по време на изследванията във Финландия. Случаят остава неразрешен, въпреки че бяха заподозрени трима руски граждани, влезли в страната с фалшиви документи и имена.
2022 г. в България беше маркирана и от растящото недоволство към отношението на руския посланик Елеонора Митрофанова, възобновено през есента около това дали е била или не е била поканена за откриването на новото Народно събрание. „По-голямата част от българския народ е против антируската реторика на правителството относно специалната операция в Украйна,“ каза Митрофанова пред руската телевизия Россия 24 на 21 март и определи „Продължаваме промяната“ като „чиновници“ на ЕС.
На 31 март, без да предоставя допълнителна информация, премиерът Кирил Петков изрази подозрения, че руското разузнаване е работило срещу подобряването на отношенията със Северна Македония, за да разпали допълнително историческите спорове между двете страни. Тези изказвания също останаха без продължение.
На 30 юни в интервю с БНТ, Митрофанова директно заяви, че прозападното отношение на Петков е причината той вече да не е на власт. „Ако беше променил реториката си, можеше да има по-дълго политическо бъдеще“, каза тя в критика към изгонването.
Дълбоко вкоренената руска намеса в България и историята за братските народи
Новите времена изискват нов подход към пропагандата. „Руското влияние в България и неговите инструменти и реторика се променят през най-новата история на България“, твърди Емилия Милчева – дългогодишен журналист, писател и политически коментатор.
Според Милчева, руското влияние се е променило през 90-те години в това, че вече не разчита толкова на пропагандата. Москва по-скоро разчита на икономическото си влияние, особено на енергийните пазари, и на контакти от „Държавна сигурност“, бившия репресивен апарат на тоталитарния режим. Това все още е спорна тема в България с постепенното разкриване след 2008 г. на досиетата на известни публични личности (от политици до хора на изкуството), които са работили като агенти.
Все пак проруските гласове и директната пропаганда присъстват както в традиционните медии, така и в социалните платформи, и стават по-активни и шумни всеки път, когато общественото мнение трябва да е твърдо на страната на Русия.
„Убийства на цивилни в Русия: разсекретиха канибалския план на Киев“, пише уебсайтът pogled.info. Друг, durjavnik.bg, цитира изказвания на чеченския лидер Рамзан Кадиров, който е на страната на Путин. Популярният радио водещ Петър Волгин открито подкрепя Кремъл в ефира на БНР, докато маргиналната националистическа партия Български войнски съюз има над 9,600 абоната в Телеграм, които постоянно получават новини как Русия „прочиства“ района и ще даде отпор на „глобалния елит“, понякога съобщенията са директно на руски. А през октомври цитатът „Путин се движи изцяло в рамката на международното право“ се разпространи едновременно като казан от Явор Дачков (в „Труд“), и от Кеворк Кеворкян (в „Топ новини“).
В други случаи, обикновени групи във Фейсбук с имена като „Обичам мама“, които търсят масово аудитория и „лайкове“, се активират с цел разпространяване на пропаганда и най-често са насочени срещу Кирил Петков, Асен Василев и „Продължаваме промяната“ (промяната на имената на подобни групи лесно може да се проследи в публичната история).
Експертът по данни Никола Тулечки от Factcheck.bg смята, че няколкостотин души участват в разпространението на дезинформация в България. „Мулти-левъл маркетинг схеми привличат хора с ниски доходи, понякога в напреднала възраст. Обикновено им се плаща на коментар и получават процент, ако успеят да привлекат още някой към схемата,“ казва Тулечки.
Дългогодишният журналист и анализатор Емилия Милчева твърди, че въпреки откъсването на България от сферата на влияние на СССР през 1989 г., много от съветската реторика остава в публичното съзнание на обществото – включително реториката за Русия като братски народ на България, нещо като гарант за идентичността на България заради Руско-турската война (1877-1878 г.), която приключва с победа за Русия и се счита за основно събитие, довело до възстановяването на България като независима държава.
През последните години и особено след нахлуването в Украйна, традиционните чествания на 3 март като Ден на освобождението на България станаха предмет на разгорещени дискусии. Все повече се говори, че България трябва да преразгледа мнението си за Русия като освободител и вместо това да празнува като по-значимо събитие Денят на съединението на 6 септември, с който отбелязваме съединението на османската провинция Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Въпреки че много хора смятат 3 март за традиционен празник, той започва да се празнува чак през 1978 г. докато държавата все още е комунистически сателит на СССР.
Милчева добави, че много от историите как българите и руснаците са „братушки“ и част от обединеното славянско наследство се насаждат в публичното пространство поколение след поколение.
„Руското влияние продължава по старите модели и дори антируската реторика на СДС и първите антикомунистически формации е значително приглушена. Все още публично не се обвързва произхода на първите групировки в България като „Мултигруп“ например с руските интереси и пари и опити за задкулисно влияние. Опитът на „Газпром“ да придобие газопреносната мрежа на България по време на социалистическия кабинет на Жан Виденов чрез „Топенерджи“ и „Мултигруп“ не успява да навреди на образа на „братушките“. Руското влияние се запазва не толкова чрез пропагандни модели, колкото чрез икономически зависимости – главно през енергетиката и задкулисни влияния на база свързаности с бившите тайни служби. Но системното въздействие с цел дестабилизация на България и превръщането й в „троянски кон“ на Русия в ЕС и НАТО започва с идването на власт на президента Путин.“
Руската реторика се завръща след присъединяването към НАТО и плановете за повторно активиране на проекта „АЕЦ Белене“, като Владимир Путин и президентът на България, Георги Първанов, тогава член на БСП, се срещат през 2008 г. за да затвърдят отношенията си.
Вододелният момент
„Но същинската пропагандна вакханалия е от 2014-та насам – с анексията на Крим, събитията в Украйна и отцепването на сепаратистките републики в Донецк и Луганск“, казва Милчева.
„Ако дотогава насаждането на съмнения в европейските ценности, НАТО-неутралитет – „членове сме, ама няма защо да бързаме да сменяме (руското) въоръжение“, e по-приглушено, от 2014-ата насам хибридната война се ожесточава. Използват се всякакви инициативи – Истанбулска конвенция, права на децата, за да се разпространяват фейкове и пропагандни опорки. „Джендърите“, „европейските гейове“ ще превземат ЕС, ще отнемат децата от семействата и пр, в ЕС се толерира инцеста, нарушават се традиционните ценности и морал и пр. Събитията в Украйна през 2014-ата послужиха като детонатор за тази дестабилизираща активност, но също така и пандемията от COVID-19. Дезинформацията, свързана с разпространението на болестта и ваксините, насаждащи съмнения в западните достижения, намериха добра почва в България.“
Тя отчита, че много от историите, бушуващи из руските медии и в каналите на Кремъл бързо си намират място в България, понякога извъртени така, че да пасват на контекста в държавата – например фалшивите новини за скорошното освобождаване на моряците от кораба, който беше блокиран в обсадения Мариупол от началото на инвазията, за който някои твърдяха, че е блокиран от руски сили, а други – от Азовски войници, които държат екипажа като заложници.
Милчева споделя мнението, че разпространението на фалшиви новини, както и потребителите, които публикуват проруски коментари под новинарски статии се активизират, когато в страната настъпи консенсус, различен от руската версия.
Докато подкрепата за Путин спада, проруската пропаганда се активизира
На 20 юни проучване на „Галъп интернешънъл“, последно по рода си засега, индикира, че 59% са против войната на Русия в Украйна, докато 23% подкрепят политиката на Путин. Колкото и да е поляризирано обществото, тенденцията е по-скоро към отрезвяване на симпатиите към руския президент.
„Путин загуби подкрепа в България защото кампанията му в Украйна се провали и от военна гледна точка и от информационна. Целият свят го рисува като олицетворението на злото и това няма как да не се отрази и тук“, твърди експертът по данни Никола Тулечки, част от екипа на платформата Factcheck.bg.
Екипът се занимава с проверка на различни съмнителни новини, но също и с изказвания на политици, които впоследствие се оказват неверни (примери са лидерът на БСП Корнелия Нинова, която заяви в телевизионно интервю, че Германия не е подпомагала украинската армия, или че Полша, която скъса отношенията си с „Газпром“ по същото време като България, все пак се е съгласила да плаща в рубли.) „В България политическият дискурс е пропит от лъжи и измислици. По-лесно даже е да се пита човек кога политиците не произвеждат фалшиви новини.“
Тулечки казва, че има елементи, които са с местен произход – като фалшивите новини, че ЕС и НАТО са отказали да помогнат на България да покрие щетите от горските пожари през 2007 г. От Украйна също идва дезинформация – като твърденията на украинските въоръжени сили, че Google Maps са направили видими руските бази.
Тулечки вижда руската реторика в България и начина, по който тя се прехвърля от чатове и социални мрежи към официални медии и изказвания на политици, като резултат от работата на „умели пропагандатори.“
Какво изискват тези умения? Според него в съвременния контекст това по-скоро е работа на организация не на отделен индивид.
„В такава организация има хора с най различни набори умения. Има такива които разбират от социални мрежи и които например планират как да развиват мрежи от страници и групи. Има психолози, които знаят как да формулират посланията и които умеят да анализират обратната връзка от социалните канали и бързо да се ориентират кое за послание има почва и за кое не. Има хора с ай-ти профил, които знаят как да създадат десетки сайтчета с еднакво съдържание без това да им отнеме много време и как да управляват стотици профили без да защитите на социалните мрежи да сработят. Има и нужда от съществен организационен капацитет, защото освен да се координират техническите хора трябва и да се координират (и микроменажират) групи от тролове, на които да се плаща за постване на дадено съдържание“, обяснява Тулечки.
Търсят се хора с нисък или никакъв доход (замисли се защо са повечето баби и лели), плащат им на парче на коментар и ги окуражават да промотират схемата на свой познати срещу процент. Истинският въпрос за мен е, предвид очевидно огромния вложен ресурс в пропаганда, какво щеше да е положението в България, ако Путин си беше постигнал целите и днес Янукович беше в Киев. Тогава щеше наистина да е страшно.
FactCheck.bg
Малцинствата в чужбина също са уязвими към руската пропаганда и съветската носталгия
На 29 април по време на посещението си в Украйна, Кирил Петков се срещна с представители на българската общност. Българите представляват петото най-голямо малцинство в Украйна, наброявайки около 20 000 души с български произход, като повечето от тях са в района около Одеса.
Журналистът на свободна практика Димитър Кенаров отдавна се интересува как малцинствата в Южна Украйна рационализират напрежението между страната и Русия и защо повечето от тях според личните му наблюдения са (или са били) на страната на Путин.
Кенаров отрази събитията в Украйна през 2013-2014 г., анексирането на Крим, а през 2022 г. пътува до югозападната част на страната, в района Буджак до Одеса, част от историческия район Бесарабия.
Той каза пред „Веридика“, че етническите българи в Украйна отдавна страдат от тежкото усещане, че са на ничия земя. Те не са на страната на Путин толкова от любов към Кремъл, а по-скоро като реакция към това, че никога не са чувствали украинската държава на своя страна. Езиковите закони, приети през януари, които правят украинския задължителен навсякъде на територията, създават притеснения за защитата на езиците на малцинствата и според Кенаров, това не стимулира етническите българи да застанат на страната на Киев, тъй като много от тях искат да запазят традициите си. „Хората не са спрели да подкрепят Путин изведнъж, но войната промени някои от мненията в региона – а можем да си представи, че в момента някои просто премълчават предразсъдъците си.“
Много от мислите на проруски настроените българи битуват и в умовете на етническите българи в Украйна, с подобни пристъпи на носталгия по съветските времена, когато е имало работа за всички. Бедността също е фактор, тъй като по негови наблюдения хората живеят в по-тежки условия от например тези в северозападна България, най-бедния регион на ЕС.
„Разликата е в това как местните в Бесарабия гледат на Русия – те все още я виждат като Съветския съюз, като мултинационално обединение, което има някаква сила да ги защити, а не като това, което представлява в момента,“ сподели Кенаров с „Веридика“.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Прочетете цялата статия тук