Все повече хора предпочитат информационните сайтове пред социалните мрежи, показва изследване на „Екзакта“, поръчано от СЕМ
Българите трайно смятат, че междинните резултати от изборите трябва да бъдат намирани в медиите. И през юли 2021 г., и този септември всеки втори е на мнение, че медиите трябва да могат да оповестяват екзитполовете по време на изборния ден.
Това показва изследване на социологическата агенция „Екзакта“ за поведението на медиите по време на предизборната кампания, поръчано от Съвета за електронни медии (СЕМ).
Същевременно интересът към тези междинни резултати в изборния ден нараства със 7%. През юли 2021 г. 56% от участниците в изследването са проявявали интерес къмекзит половете, а през септември те са вече 63,1%, обясни Лидия Йорданова от „Екзакта“.
Предоставяйки данните по въпроса с екзитполовете, тя веднага декларира, че няма конфликт на интереси и не предоставя данни на медиите. Обясни, че в противен случай може да се създаде съмнение, че нарочно са задавани въпроси по тази тема.
Проблемът с екзитполовете е, че според Изборния кодекс медиите нямат право да показват междинни резултати в изборния ден, а могат да ги съобщават едва след края му. Същевременно пропуск в кодекса е фактът, че подобни резултати могат да бъдат съобщавани безпрепятствено в някои социални мрежи. От една страна, това поставя традиционните медии в неравностойно положение, а от друга, избирателите винаги намират начин през социалните мрежи да се информират.
Преди четири парламента „24 часа“ предложи на депутатите в 44-ото НС да променят текста в Изборния кодекс и въпреки че всеки от тях бе на мнение, че това е необходимо, никой не внесе подобна промяна.
Според изследването на „Екзакта“ данните от екзитполовете са най-търсени от хората над 50 години, от висшисти, заможни граждани, жители на столицата, на малките градове и привърженици на ГЕРБ, БСП и „Демократична България“.
През юли 2021 г. 50,9% от анкетираните са на мнение, че медиите трябва да могат да оповестяват междинни резултати. През септември тази година процентът е 50,3, т.е. практически е същият.
„Никаква промяна в данните няма. Българите трайно смятат, че подобна информация трябва да бъде намирана в медиите“, е изводът на Лидия Йорданова. Впрочем зад подобно мнение застават основно столичани, ГЕРБ, ДБ и „Възраждане“.
Изследването показва, че по време на предизборната кампания от телевизията се информират най-много българи над 40 години. Младите – от 18- до 30-годишна възраст, следят предимно социални медии, на второ място – телевизия и информационни сайтове. Хората над 30 г. се информират повече от интернет, отколкото от социалните мрежи. Профилът на радиоаудиторията показва, че в него преобладават висшисти, столичани и по-възрастни. Профилът на хората, които четат вестници и се информират от тях за предизборната кампания, са възрастни, образовани и жители на столицата.
Повече българи имат доверие в частните телевизии, но същевременно БНТ като обществена телевизия задържа доверието, което получава в предизборен период, показват данните на „Екзакта“.
Същевременно нараства делът на хората, които нямат доверие в нито едно радио. БНР се слуша предимно от жени, от хора над 50 г., от жители на провинцията и от симпатизанти на „Български възход“, БСП и „Продължаваме промяната“.
Слушателите на частните радиа са предимно мъже, хора на възраст между 30 и 50 г., столичани.
Данните сочат, че 72,1% изобщо не слушат радио в изборния ден, като процентът се увеличава – през юли миналата година те са били 69,2%.
Интересна е трайната тенденция, при която все повече хора предпочитат да се информират от информационни сайтове, а не от социалните мрежи. 37% са хората, които предпочитат сайтовете, и 19% се информират от социални мрежи, показва изследването.
Според анкетираните важните качества на медийните продукти по време на предизборната кампания са обективност, изчерпателност, достоверност и актуалност. През септември обаче хората, които ги намират за важни, намаляват спрямо март 2021. Единствено значението на изчерпателността нараства и тя става все по-важна в последните месеци за хора на средна възраст, образовани и граждани на големите градове.
Според „Екзакта“ интересът на българите към отразяването на предизборните кампании от радиата и телевизиите намалява. Той е значително по-нисък към разясненията на ЦИК. Това обаче по думите на Лидия Йорданова има логично обяснение, тъй като хората свикват с информацията как да гласуват.
Същевременно последното политическо изследване на „Екзакта“ е показало, че една трета от избирателите на БСП и ДПС все още изпитват съмнения дали ще се справят с машинния вот. Намаляването на интереса не означава, че всички българи знаят как да гласуват, затова трябва по-активна кампания, смята Йорданова.
Спада също интересът към политическите скандали, както и към политическите реклами.
Но пък интересът и любопитството към изборите нарастват спрямо отегчението и умората. Това показва, че апатията към ставащото вероятно е преодоляна.
В сравнение с миналата есен през този септември апатичните и заинтересуваните са почти равни. Сега с по-голям интерес следят медиите в предизборната кампания. Интересът и любопитството са пълноценна нагласа, която предполага да й бъде отговорено подобаващо от политиците, смята Йорданова. Затова тя е на мнение, че българите не могат да бъдат критикувани, че са изморени и апатични. Данните показват, че след три поредни вота има събуждане, желание за нещо ново да се случи, да се получи развръзка.
Всеки четвърти от хората, които са демонстрирали интерес към предизборната кампания, се информира от вестници, показва изследването. В същото време тези хора предпочитат да се информират от няколко медии. Затова пък апатичните гледат предимно телевизия, сайтове и социални мрежи и почти напълно пренебрегват радиата и вестниците.
Прочетете цялата статия тук